Акад. Атанас Атанасов
 

Наскоро Комисията по околната среда и водите към Парламента гласува 5-годишен мораториум върху освобождаването и отглеждането на ГМО в околната среда следствие на публичните възражения.

Внимателен преглед на мораториума показва следното: забраната за отглеждане на ГМО (с търговска цел) на практика забранява нещо, което не съществува. Единствено един хибрид на генно-модифицирана царевица – MON 810 е разрешен за отглеждане в ЕС. MON 810 е създаден да бъде устойчив на царевичния пробивач – вредител, който не се счита за проблемен в България. Също така почвено-климатичните условия в страната не са подходящи за отглеждането на царевицата MON 810. Поради бавната и тромава процедура по допускане на ГМО на пазара, особено за отглеждане, то не се очаква разнообразие на ГМ видове да се появят на Европейския пазар. Това означава, че освен популистка, забраната за отглеждане на ГМО в околната среда няма да има друг ефект.

Различни обаче са нещата и ефекта при забраната за освобождаване на ГМО в околната среда. Тази забрана води до неблагоприятни последствия – прекратяване на научните изследвания в България като резултат на неработещата процедура за предвиденото в настоящия ЗГМО разрешение за освобождаване в околната среда. Независимо от това дали депутатите са на ясно или не, освобождаването в околната среда (за цели различни от пазара, т.е. с нетърговска цел) означава създаване на опитни полета. Полетата са единствения възможен начин за получаване на резултати от работата на учените, като тези полета ще са допълнение към лабораторните изследвания. Полетата са средството, което ще даде отговор на въпроси като – какво е необходимото изолационно отстояние гарантиращо наличието на ГМО в конвекционалната и органичната продукция (под граничната стойност); какво ще е вероятното влияние на ГМО върху конкретната екосистема в България; как можем да защитим околната среда и биоразнообразието; каква е подходящата гранична стойност за етикетиране на семената и пр.

Мораториумът върху освобождаване на ГМО в околната среда е уникално българско решение. Другите страни членки на ЕС, като Франция и Германия например (със или без действителни научни данни), са въвели забрана като предпазна мярка предвидена в член 23 за точно определен вид ГМО – царевица MON 810. Тези държави, отчитайки важността на научния прогрес, издават разрешения за работа на полета с ГМО. В този случай от една страна, дори проформа, не са спазили изискванията на европейското законодателство, а от друга страна, следвайки публичните нагласи, не застават срещу развитието на собствената си държава. В същото време тези страни са транспонирали европейските директиви коректно, което избягва наказателни процедури и възложените им финансови санкции.

Каква е ситуацията в България? Тя налага мораториум (генерална забрана) върху освобождаването и отглеждането на ГМО в страната без дори да се опита да отчете изискванията на европейското законодателство. Дори още повече – внесените поправки в законопроекта за закон за генно-модифицирани организми, гласувани от Комисията по Екология към Парламента, не само че не фиксират несъответствията с Европейските директиви, а дори правят нещата по-лоши. Новият закон запази генералната забрана за освобождаване на ГМО в защитени зони и буферни зони от 30км. към тях. Предвидени са и допълнителни буферни зони от 10км около пчелните кошери и 7км от полета с биологично земеделие. Изолационните отстоянията за освобождаване в околната среда и отглеждане, включени в Анекс II от ЗГМО бяха допълнително увеличени. Предвижда се Министъра на земеделието да се задължи да активира предпазната клауза съгласно член 23 от Дирекива 2001/18, когато друга страна-членка е наложила временна забрана на ГМО съгласно същата клауза, както и когато става въпрос за определени видове, дефинирани като традиционни и икономически важни за България (тютюн, лоза, памук, роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни дървета). Това може да се определи като пореден опит за налагане на генерална забрана, чието осъществяване не е свързано с представяне на нови или допълнителни научни данни, както се изисква от член 23 на Директивата.

В същото време осовният въпрос повдигнат от публичното мнение – ГМ храна и фураж, беше оставен без отговор. Мораториумът оказа влияние върху експериментирането и тестването на ГМО. Обаче режимът и предлагането на ГМ храни и фуражи не бе засегнат. Няма как този режим да бъде засегнат имайки предвид, че българският пазар е част от Обединения европейски пазар със свободно движение на стоки. Изцяло пренебрегнат е единственият начин да се отговори на публичното безспокойство – а именно чрез гарантиране на информиран избор за потребителите. Истинската необходимост е от стриктен контрол на етикиране на ГМ храни, пълна нетолерантност към неоторизирани ГМ храни и фуражи, ясно дефиниране на компетентните власти и техните задължения и представяне на пълна и сигурна информация на обществото.

Краткият преглед показва, че водените дискусии и положените услилия не са довели до реален прогрес, а точно обратното. Въпросът дали българскoто законодателство е съгласувано с изискванията на ЕС остава нерешен поради непоследователност в процеса на транспониране. Взето е решение за налагане на пет годишна обща забрана на ГМО, в пълно противоречие с основните принципи на правото на ЕС. България поема риска от налагане на наказателна процедура и последствалите от нея финансови санкции. Още повече, че няма прогрес за правилното функциониране на контрол за ГМО и даване възможност на свободен избор на потребителите.

Това което прави България по-изумителна от другите страни членки на ЕС е това, че след 20 години преходен период анти-ГМО пропагандата е първият случай, в който се постигна анти-ГМО консенсус между политически партии, Парламент и Президентство. Никой от тях обаче не успя да види действителността и да избегне грешките, които по-старите страни членки направиха в периода 1998-2008г.

Какви са фактите:

• Невероятна спекулация, че ние ядем трансгенни домати с гени на риба, ябълки, моркови и др. Досега комерсиално разпространени в Европа и света са соя, царевица, рапица и памук, които са необходими като фураж, храни и фибри. Единственото комерсиално култивирано разстение в ЕС е царевица MON 810, устойчива на Европейския царевичен стълбопробивач.
• Според Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) настоящите ГМО продукти за храна и фураж са безопасни за консумация от човека и животните.
• ЕС, включително и България, не култивира, а внася повече от 37 вида трансгенни продукти от соя, царевица и рапица. Повечето от тях се използват за фураж в животновъдството. Ние консумираме мляко, месо и яйца от тези животни. Досега не е съобщено някое от тях да е пострадало след хранене с соев шрот. Ние сме облечени с трансгенни памучни дрехи, произведени в Китай и Индия. Същото е и с евробанкнотите.
• Европа е нетен вносител, а не износител на соя и соеви продукти. Какви са алтернативите соевите продукти да бъдат заменени като източник на протеини в ЕС и конкретно в България? Няма точен отговор на този важен въпрос.
• Какво би се случило, ако природно бедствие намали соевата продукция в споменатите страни или пък се използва за производство на биодизел? Цените ще скочат, но вероятно много над ценовите пикове на селскостопанските стоки през 2007/2008г.
• Друг  5-годишен мораториум за ГМО в България забраняващ  тестването и култивирането на ГМ растения тотално ще ограничи и изолира българските научни изследвания както от европейско, така и от международно сътрудничество в тази област. Няма да има достатъчно образовани и обучени учени, които могат не само да изследват влиянието на трансгенните посеви върху околната среда и човешкото здраве, но също така да консултират държавните органи как да процедират.
• Нови по-мощни технологии като “–омика” (геномика, протеомика и метаболомика), нанотехнологии, синтетична биология (скоро ще бъдат създадени нови малки изскуствени организми) ще влязат бързо в нашия живот и неща като ГМО ще бъдат дори “остаряла технология”. Те определено по-добре ще покажат какъв е потенциала на съществуващите ГМО продукти и ще помогнат да разберем къде и как ние трябва да използване ГМО-технологията, ако е необходимо. Такова знание ще ни помогне да разберем капацитета на живите организми и така да увеличим добавената стойност, например ценовата ефективност на тези, използвани като традиционни (органични, екологични) и биотехнологични продукти.
• Нови или стари, технологиите не бива да се противопоставят и никога не трябва да се забраняват. Те трябва да се комбинират и регулират много правилно на местно и международно ниво.
• Интересно е обаче, че няма такова противопоставяне срещу широкото прилагане на ГМО ензими и пептиди, ефикасно използвани в хранителната промишленост (месо, мляко, вино, бира и  сладкарски изделия) и фармацевтичната индустрия, чиято употреба надминава  респективно  75% и 30% от общата световна продукция.
• Големият, важен, решаващ въпрос тук е как големите богати държави и големите мултинационални компании могат да помогнат на по-малките и по-бедните, например как да предоставят не само продукти, но и технологии. Как някои продукти могат да бъдат разработени на основата на сътрудничеството, където мултинационалните компании могат да са не само продавач, но и партньор, например при разработки за по-малки култури във всеки регион на света. Като резултат, такива продукти могат да бъдат със споделена интелектуална собственост.
• Друг голям въпрос е как настоящата регулаторна ситуация може да бъде подобрена, така че публичната научноизследователска дейност в по-малките или развиващи се държави да достигне реализация на инвестицията в проучване и разработки. Например АгроБиоИнститут в България има над 30 развойни разработки: ГМО линии картофи, домати, тютюн и люцерна, които са замразени.
• Дори ако няма забрана за ГМО, строгата рестрикция на регулацията (оценка на риска, патентоване и/или лицензи) не ще позволи независимото търговско ползване на такива продукти.
• Научните становища относно употребата на ГМО, с малки изключения, се игнорират на много нива – политици, медии, неправителствени организации и т.н. България не е изключение. Вторият парадокс  тук  е, че АБИ, който е водещ институт в България и региона, признат като първия Център по компетентност от ЕС през 1999г. измежду всички присъединени страни и измежду всички дисциплини, не се забелязва от собствените си управници.
• През последните 20 години от нетен износител България се превърна в нетен вносител на храни и фуражи. За да може България отново да повиши производството на храни и фуражи (тя е една от природно най-богатите страни в света по отношение на селското стопанство) е нужно да се използва правилно всяка нова технология, което означава ефективно използване на земя (безорно земеделие), вода (капково напояване), торове и пестициди. Това означава също, че биотехнологичната и органична земеделски технологии биха могли да се използват паралелно. Първата може да се прилага при полските култури (царевица, рапица и памук в настоящия момент) и всички останали като грозде, рози, малки плодове, пасища, билки, гъби и др. като органично земеделие. Тук обществените органи и институции могат да помогнат да се превъзмогне съпротивата. ГМ културите могат да станат по-приемливи ако идват от държавни инситуции, а не от големите компании.
• До 20-30 години климатичните промени ще променият пазара и тъговията. Ценовият шок при храните през 2007/2008г. ни показа, че селското стопанство трябва да бъде възможно най-ефективно. През 2025-2030 година селскостопанската индустрия ще бъде индустрия номер едно. Тя ще определя всички останали индустрии – като храни и фуражи, текстил, фармация, биоенергия и др. Инвестирането в селскостопански технологии означава бъдеща социална сигурност, екологична стабилност и икономически прогрес, докато всяко отхвърляне на селскостопанските технологии като генетично модифицирани организми и други би било катастрофално.