Джон Дъфърти

Партньор в Сиксус Интернационал ООД и член на надзорния съвет на Черноморска асоциация по биотехнологии
 

Първите девет години на световната земеделска растителна биотехнология са създали съществени различия в конкурентната ситуация сред народите в света. Съединените щати и Канада са се очертали като световни “Лидери”. Аржентина, Китай и Индия започват да се налагат като световни “Лидери” не само сред преходните икономики, но и глобално. Някои страни са поели ролята на “Адаптори” като наблягат на въвеждане на одобрени генетични конструкти чрез отглеждане и прехвърляне в местните вариетети. Други страни са станали “Осиновители”; регистрирайки одобрени белези в чужди вариетети за локално използване. Но болшинството от народите са “Изоставащи”. Ние ги нареждаме в категорията на “Изоставащите”, защото в индустриален план тези нации остават назад в развитието, като използват и черпят от биотехнологията чрез местната хранително-вкусова промишленост, фуражната промишленост, учените и/или фермерите.

1. Кои са някои от причините за това различие между народите в създаване и използване на тази нова технология?
2. Ако през 21-ви век растителната биотехнология ще бъде една от основните световни тенденции, то какво ни учи първото десетилетие за съществените различия между настоящите народи-“Лидери” и “изоставащите” нации?

Авторът на тази статия вярва, че разбирането на отговора на тези два въпроса може да започне с прилагането на знанията, получени от други промишлени сектори и историята на промишлеността. Освен това ние считаме, че книгата на икономиста от Харвардския университет Майкъл Портър Конкурентното преимущество на нациите, макар и да не е фокусирана върху сегмента на земеделската биотехнология, разкрива прозрения, които са приложими.

Нашият анализ показва, че избраният от националните лидери път на обществена политика е важен фактор, диференциращ народите на “лидери” или “изоставащи”. По-специално ключов диференциращ фактор е дали има или няма прозрачна функционираща научно-обоснована регулаторна система. И дали тази научно-обоснована система действа с минимални вмешателства от политици или натиск от трети страни.

Онези нации, които все още НЯМАТ създадена функционираща научно-обоснована регулаторна система са в неизгодно конкурентно положение в международен план. Тази липса на регулиране е създала един вид търговска пречка за изоставащите нации по отношение на обекти за търговия, фуражни компоненти, хранителни компоненти и технологични сътрудничества.

В Конкурентното преимущество на нациите Д-р Портър твърди: “Регулаторните изисквания на всички правителствени нива също е необходимо да бъдат поставени така, че да се вземе под внимание тяхното влияние върху иновационния процес. Регламентите трябва да насърчават търсенето на излизащи нови технологии и продукти. Но твърде често техният ефект е точно обратният.
Толкова важен, колкото и регулаторните стандарти, обаче, е и процесът, чрез който те се създават и влизат в сила. Забавяне и несигурност при решенията за стандарти и при одобряването или отхвърлянето на продукти и практики води до загуба на време и ресурси и представлява ненужна пречка пред иновациите в промишлеността”.

Първото десетилетие от историята на световния сектор показва, че страните съществено могат да променят своя конкурентноспособен ръст и бъдеще чрез въвеждане на ефективни и продуктивни (ефикасни) закони и наредби в земеделската биотехнология. Веднъж започнали да действат научно-обосновани наредби за земеделската биотехнология – учени, компании за семена, фермери и предприемачи реагират бързо. Един след друг, в отделните народи степента на приемане на биотехнологията като земеделска практика превишава историческите примери на приемане на хибридни вариетети и подобрените семена на “Зелената революция”.

Народи със съществен дял на техния национален брутен вътрешен продукт, получен от земеделския сектор, получават съществени ползи от това да бъдат “лидери” или преди това “осиновители” на най-новите въведения в земеделското производство. Обратно, дадена нация се лишава от потенциално облагодетелстване като отлага иновации чрез неприемане на закони и наредби.

Включването като Страна по Договора от Картагена означава намерение да се стартира създаването и одобряването на национално ниво на закони и наредби. Националните закони и наредби за научната биотехнология за конструиране на растения трябва да бъдат относително ясни. Вече сред народите-“лидери” (и развити и преходни икономики) съществуват модели, които работят. Функциониращ закон за растителната научна биотехнология е нещо като системата за право на собственост. Създаването на тези системи води до поощряване на технологичните инвестиции и партньорството между частния и обществения сектор на народите-“лидери”. Тъй като държавата ясно е дефинирала предсказуем път на действие, много по-лесно се пораждат и партньорства.

Политически лидер, който цели подобряване на земеделската продуктивност/конкурентноспособност, съхраняване на почвата и водата, разширяване на разнообразието на дивия свят и подобряване на общественото здраве на фермерските семейства и работниците във фермите, би трябвало да оцени и вземе под внимание като модел практиките на петте народи -“лидери” в земеделската биотехнология.

Изследванията на отделни случаи на настоящи конструкти, одобрени от научно-обосновани регулаторни системи, показва значителна изгода за държавите при измерване на въздействието върху околната среда, общественото здраве/безопасността на работници и икономиката. Като референция ви препоръчваме книгата Икономическото и екологично въздействие на земеделската биотехнология, световна перспектива от д-р Николас Калацандонакис, Използването на генетично модифицирани култури в развиващите се страни от Нуфилдския съвет по биоетика или множество доклади на Международния изследователски институт по политика на храните (IFPRI). Тези конкретни изследвания на конструкти, одобрени от такива научно-обосновани регулаторни системи, са открили, че е НЯМАЛО неблагоприятни последици върху биоразнообразието, околната среда или общественото здраве. Тези научни изследвания опровергават по-ранните предположения на някои организации.

Последният доклад на Международната служба по придобиване на агробиотехнологични приложения (ISSAA) беше публикуван през януари 2005 г. ISSAA отчете световен ръст на засятата биотехнологично земя с 20 %. Това е нарастване на годишния ръст спрямо 2003 г. Общо 17 държави са засели един или повече конструкти на една или повече култури. Най-голямото годишно нарастване е наблюдавано в преходните икономики. Девет години след одобряването на първия конструкт в Съединените щати 81.4 милиона хектара са засети от 8.25 милиона земеделци през 2004 г. Днес земеделската биотехнология е основна търговска практика. Четири главни култури са водещите търговски потребители на технологията; царевица, соя, памук и рапица.

Неотдавнашен доклад на IFPRI документира, че съществуват 61 научни института в 15 развиващи се икономики с проекти за 45 различни култури, фокусирани на първо място върху проблемите на болестите и вредителите. Тези проекти, ако се обединят с многобройните проекти в Северна Америка по толерантност към суша, студ, хранителни и качествени белези, разкриват възможността за огромна промяна в земеделието.

Ако земеделието във вашата страна не използва одобрените конструкти на тези култури, за да разреши агрономичен проблем, то вашата страна изостава в конкурентноспособността. Ако учените във вашата страна нямат установени регулаторна система и процес от лабораторията до търговската регистрация, то те могат да бъдат привлечени да имигрират в друга държава.

И така през декември 2004 г. в Черноморския регион и сред Черноморската асоциация по биотехнологии, Русия, България и Румъния са най-напреднали в земеделската растителна биотехнология. Тези три страни са късметлии да имат функционираща научно-обоснована регулаторна система през част от първото десетилетие. Други държави в региона са в неизгодно положение, защото те нямат научно-обоснована регулаторна система.

Джоел Коен, старши научен сътрудник на IFPRI, твърди: “Бедните страни често не искат или не са в състояние да тестват търговски ГМ култури, защото националната политика или регулаторните системи не са подготвени да дадат одобрение за обща употреба”. По мое мнение тази практика има такова икономическо значение за държавата, както фермерът, който храни крава, но после решава да не я дои.

Да си Страна в Договора от Картагена не е достатъчно. Докато една страна не създаде свои собствени функциониращи закони/наредби, нейните инвестиции в институти по растителни науки, напреднало обучение по биологични науки, програми за отглеждане на вариетети и отглеждането на култури са неизползваеми активи.

Сиксус интернационал вярва, че най-доброто доказателство за това, дали една национална регулаторна система може да се приема за “функционираща”, е когато тя покаже, че фермерите в тази страна имат достъп до същите конструкти, които са одобрени за използване от техните конкуренти … фермери, отглеждащи същата култура в други страни.

Ние считаме още, че една от мерките за ефективност и резултатност на регулаторната система на дадена страна спрямо друга е разликата във времето, необходимо за одобряването на конструкт на култура в първата страна. Ако специфичен конструкт на култура е регистриран в първата държава през 1998 г., но втората държава не регистрира същия конструкт до 2000 г., то втората страна е в глобално конкурентно неизгодно положение. А каква е степента на неизгодно конкурентно положение на страната, която регистрира същия конструкт през 2004 г.? Какво е глобалното неизгодно положение на страна, която не може да започне процес на регистрация на същия конструкт през 2005 г. , защото няма регулаторна система?

Друго мерило за ефикасността са разходите за изследванията и тестванията, необходими за одобряване на конструкт в дадена страна спрямо друга.

Значителни различия във времето и разходите създават несигурност. Създатели, предприемачи и инвеститори предпочитат да работят и да вкарват ресурси в икономики с ниска степен на несигурност.

В частта на Майкъл Портър в гореспоменатата книга, където той описва “Създаване на фактори в нова наука”, той твърди следното: Случаят с биотехнологията е символичен за това как благоразумните (Германия) послушни нови учени изостават след другите държави. Германските закони за биотехнологични изследвания са толкова строги, че BASF и Hoechst провеждат изследванията си в техните подразделение в Съединените щати.”

На 22 март 2005 г. статията “Богоявлението (епифания) на Германия” в Wall street Journal споменава политическа партия в Германия , призоваваща за “връх на заетостта”, когато безработицата в Германия удари 12,6%. Последици върху икономическите възможности, произтекли от съществуващи закони и наредби, които спъват.

Като страни, които са определили свои регулаторни системи за земеделска биотехнология, ние твърдим, че отговарящите за политиката проучват модели, които създават възможности за работа на учени и подобряват земеделската продуктивност и глобалната конкурентноспособност.

Първото регулаторно одобрение за отглеждане на конструкт представлява доказателство, че страната има “напълно” функционираща регулаторна система. Одобряването на втори конструкт на култура, особено за по-малко време, отколкото за първия конструкт, демонстрира подобрена ефикасност и надеждност на функционираща система. Всяко одобрение на конструкт привлича повече създатели, предприемачи и инвеститори в страната. Функциониращата регулаторна система дава възможност на учените не само в частния, но и в обществения сектор да използват биотехнологията за присъщите за страната агрономични проблеми. Нашето убеждение е, че глобалното преимущество на “търговския момент” в сектора на земеделската биотехнология сега е налице в първите 17 страни чрез опита при отглеждане.

Книгата на Хернадо Десотос Мистерията на капитала говори за това, как липсата на ясна, предсказуема и ефикасна законова система води до това популацията да действа извън системата. Развиват се черни пазари и корупция. Така когато една страна има функционираща система и цели икономически, екологични или за обществената безопасност ползи, то тя създава ситуация за страната, която има лишен от права земеделски сектор, да започне незаконна търговия. Транснационалното движение на Раундъп Реди соеви семена през ранната 2000 г. от страна, в която бяха одобрени (Аржентина), към съседна страна, където одобрението се забави (Бразилия), е пример за отговора на фермерите на международната конкуренция.

Друга важна концепция за конкурентното национално преимущество е “Преимуществото на първия автор”. Ние считаме, че има няколко мерки в земеделската биотехнология, които могат да се използват за точно идентифициране, коя нация има “Преимуществото на първия автор”.

1. Кая страна първа в света регистрира конструкта?
2. Коя страна е първата в естествения търговски регион (Черно море) или търговския блок (ЕС или NAFTA), която регистрира конструкта?
3. Коя страна има изследователска единица (лаборатория), която създава, развива и регистрира конструкта?
4. Коя страна има най-голям процент от компаниите за семена с един или повече от техните вариетети, съдържащи конструкта?
5. Коя страна има най-голям брой фермери, отглеждащи тази култура, която използва конструкта?

В Заключение:

През 2005 г. съществуват възможности за правещите политиката да направят практически избор към подобряване на конкурентното преимущество на техните народи. Сиксус интернационал би предложил няколко възможности:

1. Да се изпрати делегация на МОР 2 от 31 май до 2 юни в Монреал, която да балансира при вземането на решение между необходимостта от добро стопанисване на околната среда и важността на националните конкурентноспособности в земеделието и науката.
2. PДа се приемат научно обосновани закон и наредби, които създават конкурентно преимущество за вашия народ чрез последване примера на един от народите “Лидери”.
3. Да се стартират наредби за оценка на риска и отглеждането на вариетети за одобрени конструкти (широко използвани в международната търговия) в ключови за вашата страна култури, така че вашите фермери и научни работници да имат избора да участват в биотехнологичната революция.